17 mar 2005, 21:26

Начало

  Poesía
1.5K 0 2
Денят се ражда в морска тишина
със позлатените отблясъци на плажа,
водата бърза в свойта самота
легендите си да разкаже.

Вълните идват и си тръгват пак
поглъщат всичко в свойто синьо,
мечти и обич,мъка,страх -
превръщат ги в море красиво.

Рано сутрин е и пясъкът студен
очаква слънцето да се покаже,
за да погали песъчливия терен
и студът среднощен да премаже.

А чадърите премръзнали от студ
очакват свити своите туристи,
очакват влюбени да ги въртят,
изпълнени с мечти по детски чисти.

Денят настъпва с кадифена мекота
и морето без умора все разказва,
и пясъкът очаква свойта топлина,
но жегата след час ще ги разпадне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бллагодаря ти Етчи
    Аз също много обичам това стихче
    Благодаря!
  • Ани,знай че възхити ме много,
    какво прекрасно начало на деня.
    Морето,пясъка и...всичко друго,
    за този син образ ти благодаря.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...