Mar 17, 2005, 9:26 PM

Начало

  Poetry
1.5K 0 2
Денят се ражда в морска тишина
със позлатените отблясъци на плажа,
водата бърза в свойта самота
легендите си да разкаже.

Вълните идват и си тръгват пак
поглъщат всичко в свойто синьо,
мечти и обич,мъка,страх -
превръщат ги в море красиво.

Рано сутрин е и пясъкът студен
очаква слънцето да се покаже,
за да погали песъчливия терен
и студът среднощен да премаже.

А чадърите премръзнали от студ
очакват свити своите туристи,
очакват влюбени да ги въртят,
изпълнени с мечти по детски чисти.

Денят настъпва с кадифена мекота
и морето без умора все разказва,
и пясъкът очаква свойта топлина,
но жегата след час ще ги разпадне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бллагодаря ти Етчи
    Аз също много обичам това стихче
    Благодаря!
  • Ани,знай че възхити ме много,
    какво прекрасно начало на деня.
    Морето,пясъка и...всичко друго,
    за този син образ ти благодаря.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...