17.03.2005 г., 21:26 ч.

Начало 

  Поезия
1244 0 2
Денят се ражда в морска тишина
със позлатените отблясъци на плажа,
водата бърза в свойта самота
легендите си да разкаже.

Вълните идват и си тръгват пак
поглъщат всичко в свойто синьо,
мечти и обич,мъка,страх -
превръщат ги в море красиво.

Рано сутрин е и пясъкът студен
очаква слънцето да се покаже,
за да погали песъчливия терен
и студът среднощен да премаже.

А чадърите премръзнали от студ
очакват свити своите туристи,
очакват влюбени да ги въртят,
изпълнени с мечти по детски чисти.

Денят настъпва с кадифена мекота
и морето без умора все разказва,
и пясъкът очаква свойта топлина,
но жегата след час ще ги разпадне!

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бллагодаря ти Етчи
    Аз също много обичам това стихче
    Благодаря!
  • Ани,знай че възхити ме много,
    какво прекрасно начало на деня.
    Морето,пясъка и...всичко друго,
    за този син образ ти благодаря.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??