17 мар. 2005 г., 21:26

Начало

1.5K 0 2
Денят се ражда в морска тишина
със позлатените отблясъци на плажа,
водата бърза в свойта самота
легендите си да разкаже.

Вълните идват и си тръгват пак
поглъщат всичко в свойто синьо,
мечти и обич,мъка,страх -
превръщат ги в море красиво.

Рано сутрин е и пясъкът студен
очаква слънцето да се покаже,
за да погали песъчливия терен
и студът среднощен да премаже.

А чадърите премръзнали от студ
очакват свити своите туристи,
очакват влюбени да ги въртят,
изпълнени с мечти по детски чисти.

Денят настъпва с кадифена мекота
и морето без умора все разказва,
и пясъкът очаква свойта топлина,
но жегата след час ще ги разпадне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бллагодаря ти Етчи
    Аз също много обичам това стихче
    Благодаря!
  • Ани,знай че възхити ме много,
    какво прекрасно начало на деня.
    Морето,пясъка и...всичко друго,
    за този син образ ти благодаря.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...