НАЧАЛО

...Изпълзях с пресни белези от разчупената ми обвивка.

Слаба съм, не стъпвайте върху ми!

Грозна съм, като пещерен червей...

Камъкът ме пази, топлината ме възторгва.

Безока съм, но ще прогледна...

Бях затворена век, или вечност, свита, страхлива, безрадостна.

Искам да раздавам любов, но

ВСЕКИ, КОЙТО МЕ СЪЗРЕ, ще ме СМАЧКА.

Няма как да се върна, няма как да стана красива, повярвайте!

Безизходна любов, безпощадно отхвърлена,

Безизходна и временна...