17 окт. 2020 г., 16:21

Начало

558 0 0

                        НАЧАЛО

...Изпълзях с пресни белези от разчупената ми обвивка.

Слаба съм, не стъпвайте върху ми!

Грозна съм, като пещерен червей...

Камъкът ме пази, топлината ме възторгва.

Безока съм, но ще прогледна...

Бях затворена век, или вечност, свита, страхлива, безрадостна.

Искам да раздавам любов, но

ВСЕКИ, КОЙТО МЕ СЪЗРЕ, ще ме СМАЧКА.

Няма как да се върна, няма как да стана красива, повярвайте!

Безизходна любов, безпощадно отхвърлена,

Безизходна и временна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Neli Kaneva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...