Начало

Poetry » Free verse

563 0 0

НАЧАЛО

...Изпълзях с пресни белези от разчупената ми обвивка.

Слаба съм, не стъпвайте върху ми!

Грозна съм, като пещерен червей...

Камъкът ме пази, топлината ме възторгва.

Безока съм, но ще прогледна...

Бях затворена век, или вечност, свита, страхлива, безрадостна.

Искам да раздавам любов, но

ВСЕКИ, КОЙТО МЕ СЪЗРЕ, ще ме СМАЧКА.

Няма как да се върна, няма как да стана красива, повярвайте!

Безизходна любов, безпощадно отхвърлена,

Безизходна и временна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0