byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
10 mar 2013, 14:07

Начало 

  Poesía
433 0 3



Той майсторски ме блъсна по завоя,
(отнякъде все трябваше да почна). 
Животът ми – привикнал на порои,
отново ми се случва… с точност.

А аз - не толкова добра и мъдра,
под мишница го хванах и закрачих.
Научих се по мъничко да бързам, 
и когато трябва… да изчакам.

За „после” планове не правя – 
(каквото е, такова – да се случва).
И въпреки че нося в мене дявол,

аз всеки ден по мъничко се уча.


© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??