nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488
25 may 2017, 23:38

Началото

571 0 1

Нямам дума за тебе.
Една-единствена.
Нямам.
Колкото и да редя буквите, 
не те получавам.
Толкова звуци,
бягащи по значението ти,
по мисъл и чувства,
по удивлението,
което си. 
Остава мълчанието
и онази странна вибрация
в името ти.
Началото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Вчера в коментар към "Вина" ми казаха, че не съм виновна, а съм белязана. С любов. 
Не. Белязана съм с истина. 
Има такива хора. Които отиват отвъд определението за любов. И дори и да ги наричаш 'Любов', те са много повече от това. Една дума не стига за тях. Нито всичките думи, както и да ги използваш. И няма значение дали ще ти бъде редом или ще остане далеч, винаги ще присъства. Защото е в теб. Защото е твоята истина. И я обичаш. Докато те има.
За моята истина.

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0