25 мая 2017 г., 23:38

Началото

570 0 1

Нямам дума за тебе.
Една-единствена.
Нямам.
Колкото и да редя буквите, 
не те получавам.
Толкова звуци,
бягащи по значението ти,
по мисъл и чувства,
по удивлението,
което си. 
Остава мълчанието
и онази странна вибрация
в името ти.
Началото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Вчера в коментар към "Вина" ми казаха, че не съм виновна, а съм белязана. С любов. 
Не. Белязана съм с истина. 
Има такива хора. Които отиват отвъд определението за любов. И дори и да ги наричаш 'Любов', те са много повече от това. Една дума не стига за тях. Нито всичките думи, както и да ги използваш. И няма значение дали ще ти бъде редом или ще остане далеч, винаги ще присъства. Защото е в теб. Защото е твоята истина. И я обичаш. Докато те има.
За моята истина.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...