28 jul 2019, 16:23

Началото и краят 

  Poesía » De amor
545 0 3

Беше взрив.
И набъбнали вени.
Кръв във тях – без юзда и без стреме.
Няма граници – само тела.
Вън денят е

икона в обков.

 

На гърдите ни
ангел с крила
е изписал със устни:

„ЛЮБОВ!“

...

Беше нож.
И разсечени думи.
Нито капка копнеж помежду ни.
Счупен ключ, насинена врата.

Обругана

до рана

съдба.
 

На гърба ми
остави нощта
автограф с черен молив:

„САМА!“

 

© Margarita Martinova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??