Началото и краят
Беше взрив.
И набъбнали вени.
Кръв във тях – без юзда и без стреме.
Няма граници – само тела.
Вън денят е
икона в обков.
На гърдите ни
ангел с крила
е изписал със устни:
„ЛЮБОВ!“
...
Беше нож.
И разсечени думи.
Нито капка копнеж помежду ни.
Счупен ключ, насинена врата.
Обругана
до рана
съдба.
На гърба ми
остави нощта
автограф с черен молив:
„САМА!“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Margarita Martinova Все права защищены
