limeruna (Йоана)
565 3355
31 jul 2017, 2:51

Началото на крайчето 

  Poesía
325 2 6

 

Спрях да мечтая за велики неща.

Нека аз съм великото нещо.

Дадох покой и сълзи, и сънища...

Изгубих се и спрях да бъда вечност.

Нека не съм съвършена жена.

Нека съм просто момиче въздишка.

Всичко ще бъде тъй, както си знае.

Тогава защо все разнищвам, разнищвам?

Притъмнява, изгрява, и все по-кратки

ми се струват щастливите събития

и сънища. Нека съм просто щастлива луна,

и отсега нататък ще нося спомена,

откъсната от глухарчето нишчица, нишчица.

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трепетно, нежно...🌹🌼
  • "Началото на крайчето" е крайчето на началото на една"щастлива луна",която не иска да бъде "вечност".
  • "Нека не съм съвършена жена."..има ли въобще такива
  • "Нека съм просто момиче въздишка." Колко неща побира една въздишка! Бъди момиче-въздишка! Поздрав!
  • Интересно и завладяващо!
  • Красиво пишеш, Йоана. Образът с глухарчето сякаш диша и пръска поетични бенгалски огънчета!
Propuestas
: ??:??