Началото на крайчето

31.07.2017 г., 2:51 ч.

Поезия

4.9 / 9

374 2 6

Спрях да мечтая за велики неща.
Нека аз съм великото нещо.
Дадох покой и сълзи, и сънища...
Изгубих се и спрях да бъда вечност.
Нека не съм съвършена жена.
Нека съм просто момиче въздишка.
Всичко ще бъде тъй, както си знае.
Тогава защо все разнищвам, разнищвам?
Притъмнява, изгрява, и все по-кратки
ми се струват щастливите събития
и сънища. Нека съм просто щастлива луна,
и отсега нататък ще нося спомена, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маска
Февруарски валс

Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
Празната

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
След дъжда

Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...

Още произведения »