21 abr 2008, 18:45

Началото на края

  Poesía
861 0 11

                              Началото на края

                        Преструвах се, че падам. И болеше.

                        Кървях безкръвна, яростно крещях,

                        проклинах се, забравила за клетви,

                        невидима пред себе си стоях.

                        Отричах се от всичко, а го исках,

                        препъвах се във равния ми път,

                        сънувах урагани, ала будна,

                        безплътна късах младата си плът.

                        Убих се с мисълта си. И възкръснах.

                        в началото на края се родих,

                        погледнах се - за първи път различна,

                        във себе си се гмурнах. И се скрих.

                       

 

                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...