Началото на краяПреструвах се, че падам. И болеше. Кървях безкръвна, яростно крещях, проклинах се, забравила за клетви, невидима пред себе си стоях. Отричах се от всичко, а го исках, препъвах се във равния ми път, сънувах урагани, ала будна, безплътна късах младата си плът. Убих се с мисълта си. И възкръснах. в началото на края се родих, погледнах се - за първи път различна, във себе си се гмурнах. И се скрих.
|
© Эоя Михова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
