Началото на краяПреструвах се, че падам. И болеше. Кървях безкръвна, яростно крещях, проклинах се, забравила за клетви, невидима пред себе си стоях. Отричах се от всичко, а го исках, препъвах се във равния ми път, сънувах урагани, ала будна, безплътна късах младата си плът. Убих се с мисълта си. И възкръснах. в началото на края се родих, погледнах се - за първи път различна, във себе си се гмурнах. И се скрих.
|
© Эоя Михова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
