Началото на краяПреструвах се, че падам. И болеше. Кървях безкръвна, яростно крещях, проклинах се, забравила за клетви, невидима пред себе си стоях. Отричах се от всичко, а го исках, препъвах се във равния ми път, сънувах урагани, ала будна, безплътна късах младата си плът. Убих се с мисълта си. И възкръснах. в началото на края се родих, погледнах се - за първи път различна, във себе си се гмурнах. И се скрих.
|
© Эоя Михова All rights reserved.