Преструвах се, че падам. И болеше.
Кървях безкръвна, яростно крещях,
проклинах се, забравила за клетви,
невидима пред себе си стоях.
Отричах се от всичко, а го исках,
препъвах се във равния ми път,
сънувах урагани, ала будна,
безплътна късах младата си плът.
Убих се с мисълта си. И възкръснах.
в началото на края се родих,
погледнах се - за първи път различна,
във себе си се гмурнах. И се скрих.