21.04.2008 г., 18:45

Началото на края

860 0 11

                              Началото на края

                        Преструвах се, че падам. И болеше.

                        Кървях безкръвна, яростно крещях,

                        проклинах се, забравила за клетви,

                        невидима пред себе си стоях.

                        Отричах се от всичко, а го исках,

                        препъвах се във равния ми път,

                        сънувах урагани, ала будна,

                        безплътна късах младата си плът.

                        Убих се с мисълта си. И възкръснах.

                        в началото на края се родих,

                        погледнах се - за първи път различна,

                        във себе си се гмурнах. И се скрих.

                       

 

                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....