31 oct 2014, 14:30

Начин на живот

  Poesía
784 1 7

Навярно съм извадила късмет
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.

А грижи има делнични - безброй,
но някъде в главата ми се крият
гори зелени, песни на прибой
и извори с божествена магия.

Навън е мрачно, стеле се мъгла,
по вените разлива се досада,
а в мен се раждат хиляди слънца
и птичи хор ми пее серенада.

На времето горчивия нектар
отпивах с благодарност, без страдание,
защото нося рядък, ценен дар -
смеха и разделеното съзнание.

Живее сред света едната част
и смело пише пъстрите си страници,
над другата животът няма власт,
там няма нито бури, нито граници.

И в нея пазя свято онова,
което дава сили на крилете ми -
момичето, усмивка, любовта
и верните пътеки към небетата.

Превръщам лесно в начин на живот
вълшебствата, наричани измислици
и не е просто глупав анекдот
идеята за щастие. А истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подобно „превключване” на ниво емоционално възприемане на околното, още повече, когато идва в резултат на съзнателно волево действие (с възможност за контрол върху времето за задържане на търсения ефект) е едно доста трудно достижимо умение. Лирическата, или е проявила нужното постоянство в овладяването му, или е късметлийката, притежаваща поначало тази „даденост”. А може би присъстват и двете. Това си е за завиждане...
  • Хубаво нещо е разделното хранене... с емоции.
    Делнични и светски - на една страна, а небесно крилатите отиват в оня неприкосновен сакрален свят, недосегаем от бури и мъгли, над който нямат власт нито управници, нито крадци.
  • Стих с много настроение и позитивизъм! Браво!!
  • много позитивно стихотворение!
  • Много хубав и позитивен стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...