Навярно съм извадила късмет
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.
А грижи има делнични - безброй,
но някъде в главата ми се крият
гори зелени, песни на прибой
и извори с божествена магия.
Навън е мрачно, стеле се мъгла,
по вените разлива се досада,
а в мен се раждат хиляди слънца
и птичи хор ми пее серенада.
На времето горчивия нектар
отпивах с благодарност, без страдание,
защото нося рядък, ценен дар -
смеха и разделеното съзнание.
Живее сред света едната част
и смело пише пъстрите си страници,
над другата животът няма власт,
там няма нито бури, нито граници.
И в нея пазя свято онова,
което дава сили на крилете ми -
момичето, усмивка, любовта
и верните пътеки към небетата.
Превръщам лесно в начин на живот
вълшебствата, наричани измислици
и не е просто глупав анекдот
идеята за щастие. А истина.
© Вики Все права защищены