31 окт. 2014 г., 14:30

Начин на живот

783 1 7

Навярно съм извадила късмет
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.

А грижи има делнични - безброй,
но някъде в главата ми се крият
гори зелени, песни на прибой
и извори с божествена магия.

Навън е мрачно, стеле се мъгла,
по вените разлива се досада,
а в мен се раждат хиляди слънца
и птичи хор ми пее серенада.

На времето горчивия нектар
отпивах с благодарност, без страдание,
защото нося рядък, ценен дар -
смеха и разделеното съзнание.

Живее сред света едната част
и смело пише пъстрите си страници,
над другата животът няма власт,
там няма нито бури, нито граници.

И в нея пазя свято онова,
което дава сили на крилете ми -
момичето, усмивка, любовта
и верните пътеки към небетата.

Превръщам лесно в начин на живот
вълшебствата, наричани измислици
и не е просто глупав анекдот
идеята за щастие. А истина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Подобно „превключване” на ниво емоционално възприемане на околното, още повече, когато идва в резултат на съзнателно волево действие (с възможност за контрол върху времето за задържане на търсения ефект) е едно доста трудно достижимо умение. Лирическата, или е проявила нужното постоянство в овладяването му, или е късметлийката, притежаваща поначало тази „даденост”. А може би присъстват и двете. Това си е за завиждане...
  • Хубаво нещо е разделното хранене... с емоции.
    Делнични и светски - на една страна, а небесно крилатите отиват в оня неприкосновен сакрален свят, недосегаем от бури и мъгли, над който нямат власт нито управници, нито крадци.
  • Стих с много настроение и позитивизъм! Браво!!
  • много позитивно стихотворение!
  • Много хубав и позитивен стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...