Oct 31, 2014, 2:30 PM

Начин на живот

  Poetry
788 1 7

Навярно съм извадила късмет
или пък, съм орисвана от фея -
сред свят, от тъжни помисли обзет,
във всичко виждам повод да се смея.

А грижи има делнични - безброй,
но някъде в главата ми се крият
гори зелени, песни на прибой
и извори с божествена магия.

Навън е мрачно, стеле се мъгла,
по вените разлива се досада,
а в мен се раждат хиляди слънца
и птичи хор ми пее серенада.

На времето горчивия нектар
отпивах с благодарност, без страдание,
защото нося рядък, ценен дар -
смеха и разделеното съзнание.

Живее сред света едната част
и смело пише пъстрите си страници,
над другата животът няма власт,
там няма нито бури, нито граници.

И в нея пазя свято онова,
което дава сили на крилете ми -
момичето, усмивка, любовта
и верните пътеки към небетата.

Превръщам лесно в начин на живот
вълшебствата, наричани измислици
и не е просто глупав анекдот
идеята за щастие. А истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Подобно „превключване” на ниво емоционално възприемане на околното, още повече, когато идва в резултат на съзнателно волево действие (с възможност за контрол върху времето за задържане на търсения ефект) е едно доста трудно достижимо умение. Лирическата, или е проявила нужното постоянство в овладяването му, или е късметлийката, притежаваща поначало тази „даденост”. А може би присъстват и двете. Това си е за завиждане...
  • Хубаво нещо е разделното хранене... с емоции.
    Делнични и светски - на една страна, а небесно крилатите отиват в оня неприкосновен сакрален свят, недосегаем от бури и мъгли, над който нямат власт нито управници, нито крадци.
  • Стих с много настроение и позитивизъм! Браво!!
  • много позитивно стихотворение!
  • Много хубав и позитивен стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...