9 nov 2008, 10:17

Начин на живот

  Poesía » Otra
712 1 3
НАЧИН НА ЖИВОТ

Понякога стискам от ярост юмрук,
но се усмихвам на живота напук.
Непукист съм, това го знам,
от това никога не ме е срам!

Откъде бе, хора, ви идва тая агресия?
Защо сте във вечната депресия?
Погледни към небето, слънцето грее.
Това не кара ли сърцето ти да пее?

Дори и да ти се случват лоши неща,
знай, че си сам пред живота,
пред тая шибана за оцеляване борба
и така ще е, докато не дойде смъртта!

За никoй смъртта не е добре дошла,
но защо ти е да си жив,
след като никога не си щастлив?

Никoй няма за желание
да променя нечие съзнание,
но за по-добре ти казвам,
промени се!!!
Или те пропускам и прегазвам!

Не ми пука, че ти е криво,
не ми пука, че си като бебенце ревливо!
След като не можеш с малките неща да се справиш,
тогава по-нататък в живота какво ще правиш?
Тогава няма оправия, брат,
всеки твой приятел гледа да покрие своя врат!!!

ЗАТОВА на никoй уважение не давай,
никога не се предавай,
от никoй не се притеснявай
и пред никoй не се оправдавай!!!
Сам живота трябва да си управляваш,
за целта: тъпчиш, мачкаш... и забравяш!!!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Стойков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, добре дошъл!!!
    Стихото е добро, поздравления!!!
    Попаднал си където трябва, на точното място... сега напиши нещо по-оптимистично
  • Много е добро,наистина.Стихотворението е страхотно!!!Само че е трудно да си такъв и много трудно се забравя.Това е лошото
  • Успокой малко топката, Лъвчо! Поздрав и добре дошъл!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...