9 nov 2008, 10:17

Начин на живот 

  Poesía » Otra
568 1 3
НАЧИН НА ЖИВОТ

Понякога стискам от ярост юмрук,
но се усмихвам на живота напук.
Непукист съм, това го знам,
от това никога не ме е срам!

Откъде бе, хора, ви идва тая агресия?
Защо сте във вечната депресия?
Погледни към небето, слънцето грее.
Това не кара ли сърцето ти да пее?

Дори и да ти се случват лоши неща,
знай, че си сам пред живота,
пред тая шибана за оцеляване борба
и така ще е, докато не дойде смъртта!

За никoй смъртта не е добре дошла,
но защо ти е да си жив,
след като никога не си щастлив?

Никoй няма за желание
да променя нечие съзнание,
но за по-добре ти казвам,
промени се!!!
Или те пропускам и прегазвам!

Не ми пука, че ти е криво,
не ми пука, че си като бебенце ревливо!
След като не можеш с малките неща да се справиш,
тогава по-нататък в живота какво ще правиш?
Тогава няма оправия, брат,
всеки твой приятел гледа да покрие своя врат!!!

ЗАТОВА на никoй уважение не давай,
никога не се предавай,
от никoй не се притеснявай
и пред никoй не се оправдавай!!!
Сам живота трябва да си управляваш,
за целта: тъпчиш, мачкаш... и забравяш!!!


© Марин Стойков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хей, добре дошъл!!!
    Стихото е добро, поздравления!!!
    Попаднал си където трябва, на точното място... сега напиши нещо по-оптимистично
  • Много е добро,наистина.Стихотворението е страхотно!!!Само че е трудно да си такъв и много трудно се забравя.Това е лошото
  • Успокой малко топката, Лъвчо! Поздрав и добре дошъл!
Propuestas
: ??:??