9.11.2008 г., 10:17

Начин на живот

710 1 3
НАЧИН НА ЖИВОТ

Понякога стискам от ярост юмрук,
но се усмихвам на живота напук.
Непукист съм, това го знам,
от това никога не ме е срам!

Откъде бе, хора, ви идва тая агресия?
Защо сте във вечната депресия?
Погледни към небето, слънцето грее.
Това не кара ли сърцето ти да пее?

Дори и да ти се случват лоши неща,
знай, че си сам пред живота,
пред тая шибана за оцеляване борба
и така ще е, докато не дойде смъртта!

За никoй смъртта не е добре дошла,
но защо ти е да си жив,
след като никога не си щастлив?

Никoй няма за желание
да променя нечие съзнание,
но за по-добре ти казвам,
промени се!!!
Или те пропускам и прегазвам!

Не ми пука, че ти е криво,
не ми пука, че си като бебенце ревливо!
След като не можеш с малките неща да се справиш,
тогава по-нататък в живота какво ще правиш?
Тогава няма оправия, брат,
всеки твой приятел гледа да покрие своя врат!!!

ЗАТОВА на никoй уважение не давай,
никога не се предавай,
от никoй не се притеснявай
и пред никoй не се оправдавай!!!
Сам живота трябва да си управляваш,
за целта: тъпчиш, мачкаш... и забравяш!!!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Стойков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, добре дошъл!!!
    Стихото е добро, поздравления!!!
    Попаднал си където трябва, на точното място... сега напиши нещо по-оптимистично
  • Много е добро,наистина.Стихотворението е страхотно!!!Само че е трудно да си такъв и много трудно се забравя.Това е лошото
  • Успокой малко топката, Лъвчо! Поздрав и добре дошъл!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...