17 mar 2019, 11:12

Начин на живот 

  Poesía » Verso libre
428 1 1

Твърдим, че сме свободни,

А живеем в клетка.

И не сме способни, 

Да си направим равносметка.

 

Как живота си живеем непълноценно,

и смятаме доброто за нещо вредно.

Плащаме много пари за нещо дребно,

Правейки се, че е скъпоценно.

 

Живеем с мисълта, че сме постигнали нещо.

Само защото имаме пари.

Хвалим се все едно е нещо звездно.

А в действителност е нищо, нали?

 

Чувстваме ли се щастливи?

След всичко това?

Оглеждаме се в далечини,

Търсейки върха.

 

А не сме ли по-щастливи,

Когато имаме човек зад гърба?

Или се правим на такива,

Чувствайки се горди от това?

 

И ще чакам момента,

Във който ще се оцени,

Че в живота има по-важни неща...

И от пари!

© Вероника Николова Todos los derechos reservados

Дори цветята ще оживеят
след години самота,
И пак ще се гордеят
със своята съдба.
Вечно ще червеят ...
  391 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошла! Звучиш зряло за крехката си възраст. Публикувай и други откровения!
Propuestas
: ??:??