Твърдим, че сме свободни,

А живеем в клетка.

И не сме способни, 

Да си направим равносметка.

Как живота си живеем непълноценно,

и смятаме доброто за нещо вредно.

Плащаме много пари за нещо дребно,

Правейки се, че е скъпоценно.

Живеем с мисълта, че сме постигнали нещо.

Само защото имаме пари.

Хвалим се все едно е нещо звездно.

А в действителност е нищо, нали?

Чувстваме ли се щастливи?

След всичко това?

Оглеждаме се в далечини,

Търсейки върха.

А не сме ли по-щастливи,

Когато имаме човек зад гърба?

Или се правим на такива,

Чувствайки се горди от това?

И ще чакам момента,

Във който ще се оцени,

Че в живота има по-важни неща...

И от пари!