Над червената скала!

Poesía

478 2 0

Звукът на чановете в тази долина
понесена от вихрите на времето
се къпе в слънчевата светлина!

Натрупани на мислите ми семето

покълват тихо в моята душа

и на цветя превръщат се и болката и бремето...

Там - на върха на тази планина
в небето и синеещо над знамето
летим със гарван над червената скалá!

Понесени от вихрите на Времето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1802072153161870&set=a.185685211467247&type=3&theater

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0