Звукът на чановете в тази долина
понесена от вихрите на времето
се къпе в слънчевата светлина!
Натрупани на мислите ми семето
покълват тихо в моята душа
и на цветя превръщат се и болката и бремето...
Там - на върха на тази планина
в небето и синеещо над знамето
летим със гарван над червената скалá!
Понесени от вихрите на Времето...
© Ангел Милев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
