22 oct 2019, 18:27

Над есента 

  Poesía
702 5 6

Черупчица от орех заотплува,

във езеро синее тиха лодка.

Шумът на есен засънува,

безшумност в своята походка.

 

Сезоните оглеждат се в листата,

пропуснали най-истинското лято.

Във раница събира се тъгата,

лъч спуска се по парапет във ято.

 

В алеята красива, тихо стъпвам,

усещам вятър, нежен заръмя.

Ръка протягам, прахта оттупвам,

отново носиш ме над есента.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??