Черупчица от орех заотплува,
във езеро синее тиха лодка.
Шумът на есен засънува,
безшумност в своята походка.
Сезоните оглеждат се в листата,
пропуснали най-истинското лято.
Във раница събира се тъгата,
лъч спуска се по парапет във ято.
В алеята красива, тихо стъпвам,
усещам вятър, нежен заръмя.
Ръка протягам, прахта оттупвам,
отново носиш ме над есента.