22 окт. 2019 г., 18:27

Над есента 

  Поэзия
703 5 6

Черупчица от орех заотплува,

във езеро синее тиха лодка.

Шумът на есен засънува,

безшумност в своята походка.

 

Сезоните оглеждат се в листата,

пропуснали най-истинското лято.

Във раница събира се тъгата,

лъч спуска се по парапет във ято.

 

В алеята красива, тихо стъпвам,

усещам вятър, нежен заръмя.

Ръка протягам, прахта оттупвам,

отново носиш ме над есента.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??