10 may 2008, 17:00

Над отвесната скала

  Poesía
642 0 0

 

 

 

Отвесна скала на брега на морето,

под нея само синия простор,

над нея облаци зловещи, сиви,

предвиждат тежък край на нечия съдба.

 

Навънка тежка буря се задава

и вълните се разбиват на брега,

със свойта мощ и страшна сила

причакват нечия изтрадала душа.

 

А в полумрака с бавна стъпка...

пристъпва тя и към морето тъжно гледа.

Сълзи по бузите се стичат,

а сърцето - с бесен ритъм то тупти.

 

И природата бушува заедно с нея

и засилва още нейната тъга.

И тя все по-непоколебима

пристъпва към отвесната скала.

 

Преди очаквания час, седи

и плахо гледа стара снимка.

Мъчително с живота се прощава

и полита в синия простор.

 

И тя, избрала вече своята съдба,

реши и го направи...

А нейната душа е веч свободна

и се рее плахо над света.

 

 

11.04.2008 година

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...