10.05.2008 г., 17:00

Над отвесната скала

641 0 0

 

 

 

Отвесна скала на брега на морето,

под нея само синия простор,

над нея облаци зловещи, сиви,

предвиждат тежък край на нечия съдба.

 

Навънка тежка буря се задава

и вълните се разбиват на брега,

със свойта мощ и страшна сила

причакват нечия изтрадала душа.

 

А в полумрака с бавна стъпка...

пристъпва тя и към морето тъжно гледа.

Сълзи по бузите се стичат,

а сърцето - с бесен ритъм то тупти.

 

И природата бушува заедно с нея

и засилва още нейната тъга.

И тя все по-непоколебима

пристъпва към отвесната скала.

 

Преди очаквания час, седи

и плахо гледа стара снимка.

Мъчително с живота се прощава

и полита в синия простор.

 

И тя, избрала вече своята съдба,

реши и го направи...

А нейната душа е веч свободна

и се рее плахо над света.

 

 

11.04.2008 година

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...