Отвесна скала на брега на морето,
под нея само синия простор,
над нея облаци зловещи, сиви,
предвиждат тежък край на нечия съдба.
Навънка тежка буря се задава
и вълните се разбиват на брега,
със свойта мощ и страшна сила
причакват нечия изтрадала душа.
А в полумрака с бавна стъпка...
пристъпва тя и към морето тъжно гледа.
Сълзи по бузите се стичат,
а сърцето - с бесен ритъм то тупти.
И природата бушува заедно с нея
и засилва още нейната тъга.
И тя все по-непоколебима
пристъпва към отвесната скала.
Преди очаквания час, седи
и плахо гледа стара снимка.
Мъчително с живота се прощава
и полита в синия простор.
И тя, избрала вече своята съдба,
реши и го направи...
А нейната душа е веч свободна
и се рее плахо над света.
11.04.2008 година
© Радка Йорданова Всички права запазени