Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
2 sept 2006, 23:54

Над тленен гроб раздвижи се пръстта. 

  Poesía
709 0 7
Над тленен гроб раздвижи се пръстта.
Ръце протегнал над тревата,
на времето юздите улових. Смъртта
проклех запенен и повиках Сатаната.

И дълго спорихме със него в монолог,
сами с безликия под мигащи звезди.
Предложих му в зори душата си в залог
сред ароматни гробищни треви.

С надеждата зад трепнали клепачи,
че пропуск е среднощният облог
пристъпих сред тълпата от зяпачи
към ръба на алчно зиналия гроб.

Стоях така, безмълвен в тишината,
обърнал гръб на тръпнеща тълпа.
а в нервите препускаше мълвата:
“Открил е някой път подир смъртта!”

Невидимите, луди барабани
мига взривиха в глухите уши,
и с викове в един събрани
на далечните, невярващи души.

Избухна слънцето, повличайки нощта.
Откъснати от цъфнали дървета
цветчета – кръв във пепелта
със писък никнеха в отвъдните полета.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, тежък е. Ами той е в нас, Етчи... Паскал е казал нещо по въпроса за човека и неговата природа. Но тук е по-скоро изкушението на живота.
    Поздрави на всички!
  • Тежък стих, но безспорно хубав!
    Поздрави и от мен!
  • Идеята ми хареса.
    И стиха силен...
    Поздравления!
  • Тежък стих, наистина!!!
    Поздравления, Вестине!
  • И дълго спорихме със него в монолог,
    сами с безликия под мигащи звезди.
    Предложих му в зори душата си в залог
    сред ароматни гробищни треви.

    Тежък стих си написал. Поздравления, Митко.
  • Поздравявам те за тази тема,неразгадана и вечна-живот след смъртта...!
    Браво,Вестин!
  • Силен е стиха ти,ала защо
    изпускам на места идеята.
    Как водиш монолог в ноща
    щом спориш със Сатаната?
    А той е вътре в теб,или....
    прощавай ,ама не разбрах...
    Ако искаш....ми помогни.
    Но като цяло,го харесах.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??