Над тленен гроб раздвижи се пръстта.
Над тленен гроб раздвижи се пръстта.
Ръце протегнал над тревата,
на времето юздите улових. Смъртта
проклех запенен и повиках Сатаната.
И дълго спорихме със него в монолог,
сами с безликия под мигащи звезди.
Предложих му в зори душата си в залог
сред ароматни гробищни треви.
С надеждата зад трепнали клепачи,
че пропуск е среднощният облог
пристъпих сред тълпата от зяпачи
към ръба на алчно зиналия гроб.
Стоях така, безмълвен в тишината,
обърнал гръб на тръпнеща тълпа.
а в нервите препускаше мълвата:
“Открил е някой път подир смъртта!”
Невидимите, луди барабани
мига взривиха в глухите уши,
и с викове в един събрани
на далечните, невярващи души.
Избухна слънцето, повличайки нощта.
Откъснати от цъфнали дървета
цветчета – кръв във пепелта
със писък никнеха в отвъдните полета.
Ръце протегнал над тревата,
на времето юздите улових. Смъртта
проклех запенен и повиках Сатаната.
И дълго спорихме със него в монолог,
сами с безликия под мигащи звезди.
Предложих му в зори душата си в залог
сред ароматни гробищни треви.
С надеждата зад трепнали клепачи,
че пропуск е среднощният облог
пристъпих сред тълпата от зяпачи
към ръба на алчно зиналия гроб.
Стоях така, безмълвен в тишината,
обърнал гръб на тръпнеща тълпа.
а в нервите препускаше мълвата:
“Открил е някой път подир смъртта!”
Невидимите, луди барабани
мига взривиха в глухите уши,
и с викове в един събрани
на далечните, невярващи души.
Избухна слънцето, повличайки нощта.
Откъснати от цъфнали дървета
цветчета – кръв във пепелта
със писък никнеха в отвъдните полета.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
