Надежда

Черната звезда блести в небето,

озарява тъмната гора.

Седнал е самотникът в полето,

чакайки прииждащата зора.

Той чака сам в тъмнината

с блян в очите, неугасен.

Преплел пръстите си в тревата,

чака от вечност да види светлината.

Вятърът му шепне зловещо

тихата песен на скръбта,

че злото винаги ще дебне

в тъмните дебри на нощта.

Седнал е самотникът в полето,

припявайки мелодията на нощта.

Очаква времето, в което

звездата ще се скрие в небитието.