Черната звезда блести в небето,
озарява тъмната гора.
Седнал е самотникът в полето,
чакайки прииждащата зора.
Той чака сам в тъмнината
с блян в очите, неугасен.
Преплел пръстите си в тревата,
чака от вечност да види светлината.
Вятърът му шепне зловещо
тихата песен на скръбта,
че злото винаги ще дебне
в тъмните дебри на нощта.
Седнал е самотникът в полето,
припявайки мелодията на нощта.
Очаква времето, в което
звездата ще се скрие в небитието.
© Надка Ганчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
