Jan 6, 2010, 10:08 PM

Надежда 

  Poetry » Phylosophy
539 0 0
Черната звезда блести в небето,
озарява тъмната гора.
Седнал е самотникът в полето,
чакайки прииждащата зора.
Той чака сам в тъмнината
с блян в очите, неугасен.
Преплел пръстите си в тревата,
чака от вечност да види светлината.
Вятърът му шепне зловещо
тихата песен на скръбта,
че злото винаги ще дебне
в тъмните дебри на нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надка Ганчева All rights reserved.

Random works
: ??:??