26 ene 2008, 8:44

Надежда

983 0 9
 

                Надежда   

 

Земята заплака със сълзи, спря да се върти.

Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи.

Болка, вяра и надежда - хванаха се за ръка.

Сърцето ми прие покана... от тъгата.

Тялото ми се носи по водата, към съдбата.

Надежда бликна от тъжните ми две очи...

 

                        Юлиано

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиано Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Тялото ми се носи по водата, към съдбата.
    Надежда бликна от тъжните ми две очи..."

    Отново контраст. Харесва ми как пишеш, Юлиано! Провокираш различни емоции! Поздрав!
  • Браво!!!
  • Прекрасно си се справил.Ставаш все по-добър!Чрез надеждата,подкрепен от вярата сам ще намериш и любовта!
  • Нямам думи и мисля, че няма нужда от тях, просто исках да ти кажа, че ще чакам всеки твой ред...
    Дай Боже всичко добро за теб!
  • "Земята заплака със сълзи, спря да се върти.

    Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи"

    Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...