Надежда

Poesía » De amor

975 0 9

Надежда

Земята заплака със сълзи, спря да се върти.

Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи.

Болка, вяра и надежда - хванаха се за ръка.

Сърцето ми прие покана... от тъгата.

Тялото ми се носи по водата, към съдбата.

Надежда бликна от тъжните ми две очи...

Юлиано

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Magnoliq (Маги)

"Тялото ми се носи по водата, към съдбата.
Надежда бликна от тъжните ми две очи..."

Отново контраст. Харесва ми как пишеш, Юлиано! Провокираш различни емоции! Поздрав!

2008-01-28T16:50:06+02:00
mradkova (Виолет Гаджева)

Браво!!!

2008-01-27T14:53:37+02:00
Аската (Ая Цонева)

Прекрасно си се справил.Ставаш все по-добър!Чрез надеждата,подкрепен от вярата сам ще намериш и любовта!

2008-01-26T18:32:53+02:00
female_sg (Боряна)

Нямам думи и мисля, че няма нужда от тях, просто исках да ти кажа, че ще чакам всеки твой ред...
Дай Боже всичко добро за теб!

2008-01-26T16:40:38+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Земята заплака със сълзи, спря да се върти.

Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи"

Браво!

2008-01-26T13:51:11+02:00