26 ene 2008, 8:44

Надежда 

  Poesía » De amor
711 0 9
 

                Надежда   

 

Земята заплака със сълзи, спря да се върти.

Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи.

Болка, вяра и надежда - хванаха се за ръка.

Сърцето ми прие покана... от тъгата.

Тялото ми се носи по водата, към съдбата.

Надежда бликна от тъжните ми две очи...

 

                        Юлиано

© Юлиано Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Тялото ми се носи по водата, към съдбата.
    Надежда бликна от тъжните ми две очи..."

    Отново контраст. Харесва ми как пишеш, Юлиано! Провокираш различни емоции! Поздрав!
  • Браво!!!
  • Прекрасно си се справил.Ставаш все по-добър!Чрез надеждата,подкрепен от вярата сам ще намериш и любовта!
  • Нямам думи и мисля, че няма нужда от тях, просто исках да ти кажа, че ще чакам всеки твой ред...
    Дай Боже всичко добро за теб!
  • "Земята заплака със сълзи, спря да се върти.

    Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи"

    Браво!
  • Ах, мого е трогателен стихьт ти,но ми се иска да кажа, че ако обикнеш сьдбата и тя ще те обикне,тя е само твоя
  • Носи винаги надеждата в себе си!
  • Браво, Юли!!!Прекрасно е!!!Поздравявам те!!!
  • Да знаеш само, как ме трогна твоето красиво стихотворение!
    Надеждата влезе в душата ми, докосна ме! с обич, Юлиано.
Propuestas
: ??:??