Надежда

Poetry » Love

972 0 9

Надежда

Земята заплака със сълзи, спря да се върти.

Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи.

Болка, вяра и надежда - хванаха се за ръка.

Сърцето ми прие покана... от тъгата.

Тялото ми се носи по водата, към съдбата.

Надежда бликна от тъжните ми две очи...

Юлиано

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Magnoliq (Маги)

"Тялото ми се носи по водата, към съдбата.
Надежда бликна от тъжните ми две очи..."

Отново контраст. Харесва ми как пишеш, Юлиано! Провокираш различни емоции! Поздрав!

2008-01-28T16:50:06+02:00
mradkova (Виолет Гаджева)

Браво!!!

2008-01-27T14:53:37+02:00
Аската (Ая Цонева)

Прекрасно си се справил.Ставаш все по-добър!Чрез надеждата,подкрепен от вярата сам ще намериш и любовта!

2008-01-26T18:32:53+02:00
female_sg (Боряна)

Нямам думи и мисля, че няма нужда от тях, просто исках да ти кажа, че ще чакам всеки твой ред...
Дай Боже всичко добро за теб!

2008-01-26T16:40:38+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Земята заплака със сълзи, спря да се върти.

Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи"

Браво!

2008-01-26T13:51:11+02:00