Тишина.
Щастието топи се в звуци на безмълвна красота.
Аз търся кратък отглас на някой,
нещо в тая пуста тишина.
Но няма!
Самота.
Отново ме обхваща с прегръдката на стоманен оков.
В кратък миг надеждата загива и сълзите нямат волята да потекат.
Те капят вътре в пресъхналия ручей на любов,
те нямат жал, те няма как да спрат.
Безпомощност.
Разкъсва ме за кой ли път? ...