Надежда

27 ago 2009, 20:59

Poesía

416 0 2

Самота злокобна сърцето раздира,

тъгата вековна при мен все се спира.

Hищожен клетник, седя аз в бордея

и мисля, мечтая и тъй все копнея.

Копнея за дните, в които да мога

да любя, да мразя, без таз тревога.

Копнея за таз, що мен ще обича,

не майка, а либе в мен да се врича!

Самотен съм ази, без никой до мене,

в мрак всепогълнат, а душата ми стене.

Но сигурно нявга и мой час ще настъпи,

надявам, надявам се аз да се случи.....

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kina (Ракина Радева)

2009-08-28T08:56:56+03:00

Харесах написаното,само малко го позаглади! А от самота не се оплаквай,
младо момче. Предстоят ти много любови и разлъки, още си много млад.
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

2009-08-27T21:29:02+03:00

...Пожелавам ти случване!Поздравче!!!...