Самота злокобна сърцето раздира,
тъгата вековна при мен все се спира.
Hищожен клетник, седя аз в бордея
и мисля, мечтая и тъй все копнея.
Копнея за дните, в които да мога
да любя, да мразя, без таз тревога.
Копнея за таз, що мен ще обича,
не майка, а либе в мен да се врича!
Самотен съм ази, без никой до мене,
в мрак всепогълнат, а душата ми стене.
Но сигурно нявга и мой час ще настъпи,
надявам, надявам се аз да се случи.....
© Славейко Славейков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
