Надежда
Самота злокобна сърцето раздира,
тъгата вековна при мен все се спира.
Hищожен клетник, седя аз в бордея
и мисля, мечтая и тъй все копнея.
Копнея за дните, в които да мога
да любя, да мразя, без таз тревога.
Копнея за таз, що мен ще обича,
не майка, а либе в мен да се врича!
Самотен съм ази, без никой до мене,
в мрак всепогълнат, а душата ми стене.
Но сигурно нявга и мой час ще настъпи,
надявам, надявам се аз да се случи.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славейко Славейков Всички права запазени
