7 ago 2009, 13:13

Надежда

720 0 4

                           Надежда

 

Моя малка надежда, моя скрита надежда,

колко сила днес в тебе живей!

Потъвам безмълвно и в тебе се вливам

и моля те с болка: "Недей"!

 

Недей си отива, недей ме напуска,

че бързо потъвам без брод!

Да бъдеш жестока не ти прилича,

че път си в небесния свод.

 

Надежда едничка, тясна пътека,

на своите крила ме носи!

Със теб полетяла - ще стигна до края.

Венецът ти мен ще краси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...