Надежда

7 ago 2009, 13:13

Poesía » Filosófica

538 0 4

Надежда

Моя малка надежда, моя скрита надежда,

колко сила днес в тебе живей!

Потъвам безмълвно и в тебе се вливам

и моля те с болка: "Недей"!

Недей си отива, недей ме напуска,

че бързо потъвам без брод!

Да бъдеш жестока не ти прилича,

че път си в небесния свод.

Надежда едничка, тясна пътека,

на своите крила ме носи!

Със теб полетяла - ще стигна до края.

Венецът ти мен ще краси.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.