7 авг. 2009 г., 13:13

Надежда

718 0 4

                           Надежда

 

Моя малка надежда, моя скрита надежда,

колко сила днес в тебе живей!

Потъвам безмълвно и в тебе се вливам

и моля те с болка: "Недей"!

 

Недей си отива, недей ме напуска,

че бързо потъвам без брод!

Да бъдеш жестока не ти прилича,

че път си в небесния свод.

 

Надежда едничка, тясна пътека,

на своите крила ме носи!

Със теб полетяла - ще стигна до края.

Венецът ти мен ще краси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...