Надежда

Poesía

874 0 1

Нося те в себе си.

Виждам те в утринния полъх на вятъра.

Ще ти изпратя пролетно послание.

После ще изтичам под дъжда.

Ще почувствам топлия му пулс.

Ще съм отново дете.

Ще откривам с трепет вълшебни неща.

Няма да моля за обич.

Ще те забравя.

Ще си спомен.

Ще те поставя под нежен цвят.

И ще те дам на вятъра.

Ще почувстваш моята надежда.

Знам, че ще намериш любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0