Надежда

Poesía

877 0 1

Нося те в себе си.

Виждам те в утринния полъх на вятъра.

Ще ти изпратя пролетно послание.

После ще изтичам под дъжда.

Ще почувствам топлия му пулс.

Ще съм отново дете.

Ще откривам с трепет вълшебни неща.

Няма да моля за обич.

Ще те забравя.

Ще си спомен.

Ще те поставя под нежен цвят.

И ще те дам на вятъра.

Ще почувстваш моята надежда.

Знам, че ще намериш любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0