Нося те в себе си.
Виждам те в утринния полъх на вятъра.
Ще ти изпратя пролетно послание.
После ще изтичам под дъжда.
Ще почувствам топлия му пулс.
Ще съм отново дете.
Ще откривам с трепет вълшебни неща.
Няма да моля за обич.
Ще те забравя.
Ще си спомен.
Ще те поставя под нежен цвят.
И ще те дам на вятъра.
Ще почувстваш моята надежда.
Знам, че ще намериш любовта...
© Сиана Петкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
