Нося те в себе си.
Виждам те в утринния полъх на вятъра.
Ще ти изпратя пролетно послание.
После ще изтичам под дъжда.
Ще почувствам топлия му пулс.
Ще съм отново дете.
Ще откривам с трепет вълшебни неща.
Няма да моля за обич.
Ще те забравя.
Ще си спомен.
Ще те поставя под нежен цвят.
И ще те дам на вятъра.
Ще почувстваш моята надежда.
Знам, че ще намериш любовта...
© Сиана Петкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
