9.09.2011 г., 16:27

Надежда

870 0 1

Нося те в себе си.

Виждам те в утринния полъх на вятъра.

Ще ти изпратя пролетно послание.

После ще изтичам под дъжда.

Ще почувствам топлия му пулс.

Ще съм отново дете.

Ще откривам с трепет вълшебни неща.

Няма да моля за обич.

Ще те забравя.

Ще си спомен.

Ще те поставя под нежен цвят.

И ще те дам на вятъра.

Ще почувстваш моята надежда.

Знам, че ще намериш любовта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...