Душата моя, вейчица премръзнала...

Душата моя, клончица прекършена...

По пътя, който през годините е минала

как треперила е тя и как е зъзнала.

Зли ветри са я кършили, опъвали...

Неволите са я на кръст разпъвали.

Теглила като лавини тежки са я смазвали

И грехове, били и не били, са я наказвали.

Отдавна в нея чак до дъно е пресъхнало

изворчето давало й и живот, и сила,

То през вените, между кръвта

се е промъквало, да я напои със струйка жива.

Когато слънчевата пролет се завърне пак

и от стряхата заромоли капчука,

дали отново няма да набъбне тя

и пъпчици зелени да разпука...

Душата моя, вейчица премръзнала.

Душата моя, клончица прекършена.