Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки
в алеите ми, тичащи насреща.
Стопяват се с годините, но колко
остават до отлаганата среща?
Дори и не помислям си за нея!
Какво, че тя от храстите наднича!?
Подсвирквам си и песнички си пея,
напук на времехода й логичен.
В поляни и закътани оврази,
и в изворни очи - ще се заглеждам,
по тях да те открия и запазя
забравена и спомнена... Надежда.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
напук на времехода й логичен."
Добър подход и правилно:Свирукай!
А логиката - нека да почака.
Подсвирква ли духът това е за поука
че цялото останало е младо...