Надежда
Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки
в алеите ми, тичащи насреща.
Стопяват се с годините, но колко
остават до отлаганата среща?
Дори и не помислям си за нея!
Какво, че тя от храстите наднича!?
Подсвирквам си и песнички си пея,
напук на времехода й логичен.
В поляни и закътани оврази,
и в изворни очи - ще се заглеждам,
по тях да те открия и запазя
забравена и спомнена... Надежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
