Надежда
Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки
в алеите ми, тичащи насреща.
Стопяват се с годините, но колко
остават до отлаганата среща?
Дори и не помислям си за нея!
Какво, че тя от храстите наднича!?
Подсвирквам си и песнички си пея,
напук на времехода й логичен.
В поляни и закътани оврази,
и в изворни очи - ще се заглеждам,
по тях да те открия и запазя
забравена и спомнена... Надежда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
