14 авг. 2010 г., 17:31
Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки
в алеите ми, тичащи насреща.
Стопяват се с годините, но колко
остават до отлаганата среща?
Дори и не помислям си за нея!
Какво, че тя от храстите наднича!?
Подсвирквам си и песнички си пея,
напук на времехода й логичен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация