Надежда
Вървя по пътеката бяла,
залутана дейде в нощта,
препъвам се и крача онемяла
а вятърът крещи сама... сама... сама...
Луната ме гледа смълчана,
прегърнала нощния мрак,
с лъчи ми показва посока желана
подканя ме:
- опитай пак!
Послушах я и припнах в здрача,
посока нова си избрах,
не спирах цяла нощ напред да крача
и там надежда нова аз съзрях.
И мракът се разкъса на парцали,
любов и светлина огряха моя път,
дъга от светове, тържествени фанфари
направиха красив света!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Снежана Францева Todos los derechos reservados
