snowjana (Снежана Францева)
8 81
26 oct 2009, 2:45

Надежда 

  Poesía
954 0 4

Вървя по пътеката бяла,

залутана дейде в нощта,

препъвам се и крача онемяла

а вятърът крещи сама... сама... сама...

Луната ме гледа смълчана,

прегърнала нощния мрак,

с лъчи ми показва посока желана

подканя ме:

- опитай пак!

Послушах я и припнах в здрача,

посока нова си избрах,

не спирах цяла нощ напред да крача

и там надежда нова аз съзрях.

И мракът се разкъса на парцали,

любов и светлина огряха моя път,

дъга от светове, тържествени фанфари

направиха красив света!

© Снежана Францева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??