Надежда

Oct 26, 2009, 2:45 AM

Poetry

1065 0 4

Вървя по пътеката бяла,
залутана дейде в нощта,
препъвам се и крача онемяла
а вятърът крещи сама... сама... сама...
Луната ме гледа смълчана,
прегърнала нощния мрак,
с лъчи ми показва посока желана
подканя ме:
- опитай пак!
Послушах я и припнах в здрача,
посока нова си избрах,
не спирах цяла нощ напред да крача ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надежда

Want to read more?

Random works